EL CEMENTERIO NUCLEAR
Bajo mis pies
el Cementerio Nuclear florece.
Aromas primaverales
y un mirlo
en las ramas aceleradas.
Comprimidas ondas sonoras
y materia enrarecida.
Como si dentro de una flauta alguien
me respira.
Sin luz de fondo.
Melodía mutante
entre los picos irregulares
de la armónica del Universo.
Cereza letal,
embebida de agua pesada,
en la mordedura del devoto paisaje
del Jardín del Paraíso
local.
En el banco chirriante un ángel leucémico
sin ángel de la guarda
imagina el Génesis insaciable
en el Cementerio Nuclear.
Zhivka Baltadzhieva, de mi libro Mitologías Apátridas
(Bulgaria)
ЯДРЕНО ГРОБИЩЕ
Под моите стъпки
цъфти ядреното гробище.
Мирис на пролет
и синигер
в ускорените клони.
Компримирани звукови вълни
и остранена материя.
Сякаш някой
ме диша
в забравена флейта.
Без светлина
и пространство.
Мутираща мелодия
между нехармоничните зигзаги
на космическата хармоника,
смъртоносна череша, пияна от тежка вода,
в захапката на верующия пейзаж
на местната
Райска градина.
Седнал на пейката скърцаща един левкемичен ангел,
останал без ангел пазител, с умиление фантазира
ненаситeн Генезис
в ядреното гробище.
Живка Балтаджиева
Zhivka Baltadzhieva- Bulgaria
No hay comentarios:
Publicar un comentario